За разлика от Френските макарони, Леопардовият бриош /често наричан и Леопардов хляб/ е по-малко познат за нас. Въпреки това, предполагам, че има такива от вас, които са чували за него. Тъй като терминът "бриош" не присъства в нашата традиционна кухня, нека да изясним какво означава. Бриошът представлява меко, сладко и ароматно козуначено тесто, използвано за направата на различни видове сладкарски изделия. За мен това беше предостатъчно, за да се убедя, че следващото нещо, което ще приготвя, ще бъде именно Леопардовият бриош. :)
Тук е моментът да отбележа, че бриошът е с френски произход. Колкото повече напредвам в кулинарията, по-конкретно в сладкарството, се убеждавам, че французите са едни от най-можещите и изкусни готвачи в света. Предполагам, че съм на това мнение, защото обожавам както френската кухня, така и всичко, свързано с Франция - Париж, Айфеловата кула, оживените улици..
И понеже много се отклоних от съществената част, сега ще се върна на нея. :) Разглеждайки кулинарни клипчета в Интернет, случайно попаднах на въпросния Леопардов бриош. Изглеждаше ми доста привлекателно (няма какво да си кривим душата, наистина изглежда по доста по-необичаен начин) и реших, че може би ще се опитам да го направя, но не взех идеята много на сериозно. След като се поинтересувах за значението на думата "бриош" (признавам, че до този момент не я бях дори чувала), знаех, че още на следващия ден моят Леопардов бриош ще бъде факт. :)
За да е по-лесно и ориентировъчно за всички, освен, че ще обяснявам подробно, ще слагам и снимки. Надявам се, че ще успея да ви улесня, в случай че и вие искате да си приготвите това вкусно френско хлебче. :)
Необходими продукти:
2 1/2 с. л. захар
1 ч. л. суха мая
1 ч. ч. + 2 с. л. прясно мляко
1 1/2 с. л. краве масло
щипка сол
2 с. л. какао
Начин на приготвяне:
1. Брашното, захарта, солта и маята се слагат в купа.
2. Към тях се добавя 1 ч. ч. прясно мляко.
3. От сухите съставки и млякото се омесва тесто.
4. След като се получи тесто, правим "кладенче" в средата му и добавяме маслото. Месим около 20 минути, като може маслото да се разнесе из цялото тесто. (Ако прецените, че маслото се е смесило хубаво с тестото, можете да прекратите месенето)
5. Полученото тесто се разделя на две равни части, едната от които се слага в купа и се покрива с кърпа, за да не изсъхва.
6. Останалата част се смесва с 1 с. л. какао и 1 с. л. прясно мляко. Месим отново, докато цялата част придобие светлокафяв цвят.
7. Полученото светлокафяво тесто се разделя на две части, като отново излишната се слага в купа и се покрива с кърпа.
8. Останалата светлокафява част се смесва с още 1 с. л. какао и 1 с. л. прясно мляко. Меси се до получаването на тъмнокафяво тесто.
9. Полученото тъмнокафяво тесто се покрива с кърпа.
10. Трите вида тесто (бяло, светлокафяво и тъмнокафяво) се оставят да удвоят обема си.
11. След като тестата втасат, от всеки вид се оформят по шест топки (не е задължително да са равни по големина).
12. Тъмнокафявото тесто се разточва с формата на кръг.
13. Светлокафявото тесто се оформя като фитил.
14. Светлокафявото тесто се увива в тъмнокафявото, като краищата на тъмнокафявото се притискат навътре.
15. Бялото тесто също се разточва с форма на кръг и в него се поставя полученият от тъмно- и светлокафявото тесто фитил.
16. Увиваме фитила хубаво в бялото тесто, като отново притискаме краищата, за да влязат навътре.
17. Накрая трябва да получим шест фитила.
18. Всяко едно от тях се разточва по дължина с ръце, докато се получи фитил, дълъг два пъти повече от формата, в която ще се пече. (В моят случай дължината е без значение, тъй като аз пекох бриоша във форма за кекс, защото все още нямах правоъгълна форма.)
(На снимката съм показала как точно протича удължаването.)
19. Получените дълги фитилчета се разрязват на две равни части (т. е. от шест се получават дванадесет).
20. Дванадесетте фитилчета се подреждат във формата, в която ще се пекат. Тя трябва да бъде предварително намаслена. Можете да ги подредите по какъвто начин искате.
22. Пече се на 200°С за около 25-30 минути.
23. Готовият Леопардов бриош се оставя да изстине, след което се изважда от формата и се нарязва на парчета.
Невероятно вкусният Леопардов бриош в готов вид, изглежда ето така:
Повярвайте ми, няма да сгрешите, ако си приготвите това френско изкушение. :) Както сами разбрахте от рецептата, Леопардовият бриош не съдържа много захар, което подсказва, че не е много сладък, но тестото само по себе си му придава страхотен вкус. Гарантирам ви, че ако това ще е първият път, в който опитвате бриош, със сигурност няма да е последният. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар